|
Последните слънчеви дни
(Доклад, прочетен в Тронхайм, Норвегия)
В други, по-добри дни, бих се
възползувал от случая да побъбря от душа с вас, приятните на
моето сърце северяни. Пък и може ли да се измисли по-подходящ за
това случай от представянето на моята книга в превод на
старонорвежки? Бъбрив жител на Яфа, аз бих изтъкал пред вас
словесно, многоцветно платно от безкрайни нишки, съединяващи
Святата земя със страните на Севера – от викингите до
преговорите в Осло. Древните норвежци, вашите предци, викинги
или варяги, са служели в личната гвардия на византийските
императори и са считали да свой дълг да отидат на поклонничество
в Йерусалим, който са наричали Йорсала. От Йерусалим се
запътвали към река Йордан, кръщавали са се в хладните й струи и
са отплавали в търсене на нови приключения. Един от тия варязи е
бил крал Харалд Хардрада,
зет на Ярослав Киевски. Той достига до Йерусалим, но пренебрегва
водите на Йордан. Затова е бил сразен на Стамфордския мост по
време на неуспелия опит за овладяване на Англия.
В Палестина и досега се почита св.
Улаф, ваш крал и национален светец, последният общ светец за
православните и латиняните, погребан на няколко крачки от тук, в
храма на Нидарос. През миналата седмица видях във Витлеемската
базилика на Рождество палестинска селянка, която се молеше пред
средновековната восъчна икона на св. Улаф. Може би нейните
молитви пазят Норвегия, докато в същото време норвежките
доброволци от ISM спасяват дома й.
В други, по-добри дни, бих ви разказал
цялата история за живота на моя свят предшественик равина
Якобсон, който напуска бащиния си дом в Тивериада на брега на
Галилейското море и отплува за Трондхайм, този духовен център на
Севера, за да създаде еврейска община в Норвегия. Бих ви
разказал за всичките ми роднини в Норвегия и Швеция и за
скитането ми по вашата земя на дървените черкви, огнения шнапс и
дълбоките фиорди. Но сега живеем в трудни и жестоки дни и тези
разкази ще трябва да почакат.
Още вчера бих могъл да ви кажа: “Сега
Святата земя преживява най-горчивите си времена за този век.
Убиват синовете й. Разрушават селата й. Селяните й страдат в
лагерите за бежанци Дженин и Дефайше и в концентрационните
лагери Ансара и Кециот. Стотици от децата й са убити – и
продължават да бъдат хладнокръвно убивани от израелските
снайперисти! - хиляди маслинови дървета са изкоренени,
пресъхнали са бистрите й извори…”
Може би вчера това би ви трогнало, а
може би и не. “Убиват палестинци – ще кажете вие. – Какво ново
има в това? Хората навсякъде се убиват един друг - от Тимор до
Бразилия, от Босна до Руанда. Съжаляваме… А и защо трябва да ни
вълнува точно Палестина?” Трябва да призная, че до вчера първи
бих признал наличие на някакъв смисъл в тази груба
неотзивчивост. Чак до вчера само шепа предани на правото дело
мъже и жени, членове на палестинските групи, носеха в пустинята
факела му. Но сега положението се измени. Слушат ни милиони. И в
този момент, когато споделям мислите си с вас тук, Ноам Чомски
говори пред хиляди хора в Гьотеборг, в южна Швеция, само на
няколко стотин мили оттук.
Какво, собствено казано, се измени от
вчерашния до сегашния ден? Запомнете тези чудесни есенни дни,
когато листата над тъмносините води на вашите езера се наливат с
пурпур и злато и кристално-прозрачният въздух обтича снежните
шапки на назъбените ви върхове – тези дни могат да се окажат
последните ясни дни в продължение на много години занапред.
Извършва се подготовка за Световна война - война, която започва
в Палестина. Повтаря се август 1914 год., повтаря се навечерието
на Великата Отечествена война. Първата световна война започна на
Балканите, в Босна. Ако през август 1914 год. бихте казали на
някой французин, че приятелите му ще загинат заради Босна, той
щеше да ви се изсмее. Но само няколко месеца след изстрела в
Сараево цветът на френската младеж беше избит при Вердюн. Сега
се повтаря 1914 год. -. сега се повтаря 1939 год.!
Както и през 1939 год., виждаме воля,
стремяща се към преразпределяне на света. Речите на Джордж Буш
силно напомнят речите на тогавашния германски канцлер. Но кой
пише тия речи? Кой тласка към война? Монополите, търговците на
нефт и оръжие - или други, идеологически кръгове?
Подпалваческата реч на Буш за “оста на злото”
беше написана от циониста Дейвид Фрум, специализирал се преди
това в борбата против “антисемитизма”. Друг ционист, Уолфовиц
(Paul Wolfovitz), фактически стои начело на въоръжените сили на
САЩ. Водещият ционистки мислител Норман Подгорец (Norman
Podhoretz от Института Хъдсън, член на Съвета по външна политика
на САЩ) призовава към война в същото време, когато
адвокатът-ционист Алан Дершовиц (Alan Dershowitz, политик,
преподавател в Харвард) пропагандира мъченията като най-верен
път към истината.
Нека внимателно да разгледаме
плановете на САЩ. Наскоро получихме възможност да разберем какво
подготвят те. САЩ планират да унищожат Ирак, да нахлуят в Сирия,
да разчленят Саудитска Арабия на няколко части, да отделят от
нея нефтените полета, да ги предадат в ръцете на Израел и да се
разправят с Египет. Тази новина ни разказа кротко представителят
на еврейското лоби Лорън Муравец, доведен в Пентагона от
кадровия ционист Ричард Пърл (Richard Perle), председател на
Комитета за отбрана на САЩ.
Пърл, този “ястреб”, приятел на Шарон
и, според слуховете, агент на Израел, призовава към завземане на
арабските петролни полета, предаване на Мека и Медина под
властта на хашемитите
и конфискация на саудитската собственост. Той е представител на
гласовете на много евреи от САЩ. Йона Голдберг, наблюдател на
престижния “Джуиш уърлд ревю”, заявява: “Багдад трябва да се
унищожи. Америка трябва да започне война срещу Ирак - без
значение колко мирни жители ще загинат, било то араби или
американци”.
В “Лос Анджелис Таймс” професор Дейвид Пърлмутър се изразява още
по-открито: “Аз мечтая, о, ако бе станало! О, ако през 1948,
1956, 1967 и 1973 Израел беше следвал пътя на Третия Райх!
Тогава днес евреите, а не шейховете щяха да владеят нефта в
Персийския залив!”. Безкрайните съкращения на “аналитични
центрове” и институти, свързани с мощната еврейска общност в САЩ
се сплитат в гъста паяжина около Пентагона и Белия дом. Тъкмо те
са движещата сила на новия “Дранг нах Остен” на президента Буш.
Да погледнем истината в очите:
еврейските елити на САЩ тласкат тази страна към Армагедон
- към това, което в норвежката традиция се нарича Рагнарьок,
Здрача на Боговете - за да се постави еврейската държава начело
на света. Това е план на безумни мегаломани, страдащи от мания
за величие. Но те контролират единствената свръхдържава и нейния
атомен плацдарм в Близкия Изток.
“О, не – ще кажете вие, - ние
познаваме евреите, това е прекрасен, умен, мирен и приятен
народ. Тук има някаква грешка”. Позволете ми да ви напомня
разказа на американския писател от ХІХ столетие Едгар По за
Германия от неговото време.
Той описва немците като послушни и
мирни хора, които обичат да отглеждат зеле, да свирят на пиано,
да изработват часовници, да пушат лула и да философстват. Дума
по дума такава картина намираме и у Марк Твен в неговите очерци
за пътешествията му из Германия. Навярно тази картина е
отговаряла на действителността. През 1916 год., по време на
германската окупация на Минск, немски офицер е бил свидетел на
сватбата на моите дядо и баба. Когато след 25 години те решават
да бягат от настъпващата немска армия, еврейските им съседи им
се надсмиват: “Попаднали сте на въдицата на болшевишката
пропаганда, няма никаква причина за бягство, немците са
прекрасни мирни хора и най-добри приятели на евреите”. Въпреки
това, дядо и баба си плюли на петите и се спасяват от смъртта в
ръцете на айнзацкомандите, от немците, които вече не се
интересували само от лули и зеле...
Хората се променят. И ако мирните
немци са могли за известно време да станат движещ се ужас за
целия свят, такива могат да станат и евреите. Иска ми се да
вярвам, че както немците се връщат към нормален живот след
войната, същото ще стане и с евреите, но - докато от Израел лъха
расистка зараза - не мисля, че това ще се случи от само себе си.
По пътя към летище “Бен Гурион” купих брой на “Хаарец”, главния
ни либерален вестник. Там имаше диспут между началника на
Генералния ни щаб Буки Аялон и бившия премиер-министър от
лейбъристите Ехуд Барак. Аялон сравняваше палестинците с раков
тумор. Вице-президентът на Социалистическия интернационал Барак
категорично не се съгласяваше с него. Той заявяваше, че те
повече наподобяват вирус.
Израелският расизъм се разпространява
сред еврейските общини с бързината на горски пожар. Като се
вземе предвид, че евреите съставляват влиятелна част от елита на
САЩ и в по-малка степен от европейските елити, те предават тази
болест и на останалите. От вестниците и телевизията се
проповядва расизъм, омраза към мюсюлманите, немците, французите
и всички останали.
Възродената в Израел племенна омраза
към “гоя”
в Америка се изля в проповед на презрение към обикновения редови
бял работник, към “червеноликия” и към негъра, който “трябва да
си знае мястото”. Мястото им е в редовете на армията, готова да
унищожи техните братя, чуждите “червенолики” и “чернокожи”.
В скандинавската митология злобният и
коварен Локи измамил добрия, но сляп Хьод и го накарал да убие
брат си, светлия Балдр – този северен образ на Христос. Сега
Локи отново се опитва да предизвика братоубийствена война. Наш
дълг и наше право е да отхвърлим съветите на Локи и да спрем
Рагнарьок. А това не може да се направи, ако обърнем гръб на
Палестина.
В течение на много години повтарям:
Палестина/Израел трябва да стане демократична държава, в която
евреите и палестинците да живеят щастливо като равни. “Но такава
една демократичната държава няма да бъде еврейска” – ще ми
възразят. “И слава Богу, че няма” – ще отговоря аз. Еврейската
държава е толкова отвратителна, колкото и арийската. Без
еврейската държава евреите на САЩ и другите страни ще се върнат
към нормален живот, ще забравят злокобните си сънища за
господство над света и ще станат законопослушни граждани на
своите страни.
Досега само нашите забележителни
другари, приятелите на Палестина, подкрепят тази идея. Сега тя
става необходима не само заради палестинците, този мъжествен и
трудолюбив народ, но и заради всички нас, заради мира на земята.
Има израелци, които биха искали да живеят в мир със своите
палестински съседи, в съдружество с черквите и джамиите, но ние
не сме в състояние да противостоим на външните сили, поддържащи
злобния Шарон и коварния Перес. Добрите израелци и палестинските
им съюзници не могат да победят дотогава, докато линиите на
снабдяване на противника им не бъдат прерязани.
Разказват, че могъщият Тор дошъл в Утгард да се
похвали с юначеството си. Боговете на Утгард му предложили за
изпие Златния рог до дъно. Тор пил и пил, но рогът оставал
пълен. И нищо чудно: той бил свързан с кладенец. Тор издържа
изпитанието и изпива рога до дъно, когато прекъсва тази връзка.
Ако вие, народите на Европа, блокирате външната поддръжка за
Израел, то ние, израелци и палестинци, ще можем да изменим
положението на нещата и да донесем равенство в Палестина и
Израел.
Демонтажът на еврейската държава,
превръщането й в държава за всички нейни граждани ще стане важен
момент в развитието на човечеството. Вместо да бъде опитен
полигон на глобализацията, Святата земя ще стане идеал на
интеграцията. Завоевателите и коренните жители ще се слеят в
едно, както това са направили вашите предци, норманите, в
Източна Англия, Сицилия и Нормандия, както децата на
кръстоносците от Прованс са станали палестинци в хълмистите села
на Синджил и Джифна. Тогава евреите в другите страни отново ще
станат благословение за съседите си, какъвто беше моят свят
предшественик във вашия чудесен катедрален град.
2002 год.
Източният експрес
Подобно на четирите конника на
Апокалипсиса,
неизвестни камикадзета устремиха своите въздушни коне срещу
двата главни символа на американското световно господство -
Уол-Стрийт и Пентагона. Конниците изчезнаха в огън и дим и ние и
досега не знаем кои бяха тези хора. Кой беше пилотът-смъртник?
Можеше да бъде всеки: американски националист, американски
комунист, американски християнски фундаменталист, американски
анархист; всеки, който отхвърля божествените близнаци: долара и
F-16, който мрази борсата и интервенциите, който мечтае за
Америка на американците, който не желае да поддържа стремежа към
световно господство. Може да бъде коренен американец, отвръщащ
за продадения за бутилка “огнена вода” Манхатан или
афро-американец, с когото не са се разплатили за стоте години
робство и унижения.
Откъде дойдоха камикадзетата? Откъдето
щете: нали Уол-Стрийт и Пентагонът са погубили множество животи
по цялото земно кълбо. Немците могат да си припомнят Холокоста
над Дрезден, стотиците хиляди бежанци, кремирани от
Военно-въздушните сили на САЩ. Японците няма да забравят ядрения
Холокост над Хирошима и Нагазаки. Целият арабски свят страда от
пълзящия Холокост над Ирак и Палестина. Руснаците и
източноевропейците чувствуват, че смазването на Белград е
отмъстено - донякъде. Латиноамериканците мислят за нахлуванията
на САЩ в Панама и Гренада, за разрушената Никарагуа и отровената
с дефолианти Колумбия. Азиатците броят своите загинали във
Виетнамската война, бомбардировките на Камбоджа, операциите на
ЦРУ в Лаос – милионите жертви. Даже проамериканското РТР не можа
да се сдържи: “Сега американците започват да разбират какво са
чувствували Багдад и Белград”.
Кой порази Америка? Който щете – на
някого банката е отнела дома, някой е бил изгонен от работа и
останал безработен, някой е бил обявен за “нечовек” от новата
“раса на господарите”. Това биха могли да бъдат руснаци,
малайци, индонезийци, мексиканци, пакистанци, конгоанци,
бразилци – всички страни, чиято икономика е разрушена от
Уол-Стрийт и Пентагона. Това е могъл да извърши всеки от тях.
Блестящият Бодриар беше прав: не самите ние нанесохме удара, но
го нанесоха от наше име и за наша радост. Затова личността на
камикадзетата съвсем няма значение, за разлика от дълбокия и
явен символизъм на дръзката атака. Можем само да гадаем за
третата мишена: Холивуд? Телевизията? Офисът на “Ню Йорк Таймс”?
Така разгадават иконографията на изтрития ъгъл на древна икона.
Тяхната личност няма значение и по
друга причина: американо-израелската еврейска върхушка вече е
решила – това са арабите. Очаквахме, че след провала си в
Оклахома
- там обвиниха палестинците, докато накрая не се спряха на
Тимоти Макуей - този път няма да бързат с изводите. Но моите
съотечественици, израелските политици са нетърпелив народ.
Пламъците в Манхатан
още не са изгаснали, а те вече се юрнаха да реализират
политически печалби. Ехуд Барак се появи в етера на “Би-би-си” и
на третата минута без заобикалки произнесе “Арафат”. (Господи,
ако Арафат можеше да извърши подобно нещо, Израел би бил предмет
за изучаване от историците!). В “Си-ен-ен” близнакът му Биби
Нетаняху приписа вината на арабите, мюсюлманите и палестинците.
Шимон Перес, старият изсъхнал магьосник, се обяви против
самоубийството с вид на психиатър, напомняйки на слушателите за
палестинските камикадзета. Изглеждаше разтревожен: трудно е да
се поробят хора, които не се боят да умират. Старият убиец на
жителите на Кана
даже се позоваваше на Евангелието. Броят на израелците в ефира
достигна точката на насищането: те клеветяха – подстрекаваха -
размахваха списък с желанията си в бледото като тебешир лице на
Америка: “Разрушете Иран! И Ирак! И Либия!”
Първите денонощия на най-голямо
внимание бяха използувани от израелската пропаганда
стопроцентово. Не беше известен нито един факт, но расистката
антиарабаска и антиислямска необоснована клевета гърмеше от
всички монитори по света. Ние, евреите, с пълно основание
възразяваме срещу споменаването на еврейския произход на
престъпника, а и на просто лошия човек, но не сме против да се
хулят цели народи и религиозни вероизповедания. Доброжелателният
американски активист Джеймс Джордан ни предупреждаваше: “Не
трябва необосновано да се обвиняват “евреите”, това напълно
дискредитира и лишава от влияние вашата организация”. Без
съмнение, той беше прав. Но защо потокът от “необосновани
обвинения” срещу “арабите” “не дискредитира напълно и не лишава
от влияние” еврейските организации и пресата? Очевидно, тъкмо
еврейската върхушка има право да решава кой да бъде “лишен от
влияние” в САЩ и кой не.
Тъй като няма никакви явни улики
против палестинците, израелците извличат всичко възможно от
сцените на всенародно ликуване, заснети в Източен Йерусалим.
Това е недобросъвестно: нали не на смъртта на американците се
радват палестинците, а на падането на омразния символ. Когато
руският народ узна за падането на Берлин, той ликуваше, но не
защото са загинали хиляди немци. А и американците възторжено
посрещнаха бомбардировката на Багдад не защото им беше приятен
мирисът на изгоряла човешка плът. Не само палестинците ликуваха,
узнавайки за този удар по символиката на американския
империализъм - по целия свят се разлюля радостна вълна на
ликуване, но не заради броя на мирните жертви.
В “Убийство в Ориент-експреса” на Агата Кристи
любимият й детектив Еркюл Поаро се сблъсква с необикновено
препятствие: всички пасажери в спалния вагон имаха своите
основания да желаят смъртта на противния възрастен джентълмен.
Скъпи мои американски приятели, вашите лидери поставиха страната
ви в положението на този джентълмен.
От това израелците изстискаха всичко,
което можаха. Под шума на глъчката те убиха две десетки
палестинци - между тях няколко деца и бебета - разрушиха пет
къщи на “гои” в Йерусалим, въведоха танкове в автономните
Йерихон и Джанин. По израелската телевизия репортажите за
нападението над Ню Йорк граничеха със злорадното “Ние ви
казвахме”. Биби Нетаняху от глупост изтърси, че терористичният
акт “ни е полезен”. Защо? Това ще засили американската подкрепа
за Израел.
Атаката на камикадзетата може да
доведе именно до това. САЩ могат да започнат нов кръг от насилие
в отношенията си с “Третия свят”. Ще се завихри отмъщение след
отмъщение, докато една от враждуващите страни не изчезне от
ядрен взрив, а с нея и цялата планета. Президентът Буш,
изглежда, предпочита такъв път. Той обяви война на враговете на
САЩ и на Израел. Буш дори не разбра, че Америка е започнала
войната преди много години, само че сега тази война на САЩ се
върна към своя източник. Юмручното право на САЩ е омръзнало на
толкова много хора, че може да се каже с увереност: обратното
броене за следващия терористичен акт е започнало.
Но има и друг вариант. САЩ могат да
приемат болезнения удар по Уол-Стрийт и Пентагон като последен
призив за разкаяние. Те трябва да сменят съветниците си и отново
да построят отношенията си със света въз основа на равенството.
Възможно е да си наложи да ограничи влиянието на еврейския елит
върху Уол-Стрийт и средствата за масова информация, както и да
прекрати подкрепата на режима на апартейд в Израел. Нали на
карта е поставен и религиозният избор между вехтозаветната идея
за мъст с нейното “око за око” и християнския идеал за любов към
врага.
Америка отново би могла да стане
всеобща любимка - ако се върне при своите източници:
едноетажната, малко провинциална Америка на Уолт Уитман и Томас
Едисон, Хенри Торо и Ейб Линколн.
2001 год.
Куала Лумпур. Красив,
модерен град в самото сърце на тропиците – столица на
гостоприемните малайзийци. Тук бе свикана конференция, посветена
на терора,
на която се стекоха
министрите на външните работи на ислямските държави.
Посетих тази конференция
като наблюдател. На нея не беше засегната една
|
