|
Йерусалимският синдром
Призрак ходи по планетата, призракът
на избраността на евреите. Този призрак подлудява хората. В
остра форма той взема вида на клинично безумие и тогава се
нарича “йерусалимски синдром”. Човекът започва да се усеща като
Мойсей, заявява го пред Стената на Плача и пъргави санитари
бързо го отвеждат при Садам Сахаров в психиатрията “Кфар Саул”.
Има и по-малко очевидни, но по-вирулентни форми. Човекът живее,
но очичките му подозрително святкат и той пише във вестник
“Вести” статия за това, че не трябва, казва, да се приравняват
гоя и евреина. От тази форма на душевна болест страда значителна
част от еврейското население. Болестта позволява на водещите
израелската телевизия да сипят огън и жупел срещу “гнусните
убийци, които убиват” еврейското дете, а гойското “умира в
стълкновение с армията”. Тя целенасочено предизвиква възмущение
от взривяването на автобус в Хедер и възхищение от
бомбардировката на Газа. Тя внушава, че е редно руските
имигранти да се погребват зад оградата на гробището, а още
по-редно е да се отнемат полята и горите от палестинците.
Болестта е стигнала до тази точка, когато само поземления въпрос
ни дели от нея. Или тя ще погребе нас, или ние нея.
Между активно вярващите в избраността
на евреите беше и млад виенски художник, човек впечатлителен и
поддаваш се на влияние, връстник на Музил
и Кафка.
В своя книга от 20-те години (“Формирането на младия Адолф”) той
написа: “Когато се замислях за историческата мисия на еврейския
народ, ме обхващаше вълнение: а ако изведнъж, по някаква
непонятна за смъртните причина, Провидението необратимо е
решило, че победата трябва да се падне на тази мъничка нация?
Може би тя ще наследи земята?” Едва ли е възможно по-точно да се
изрази същността на идеята за избраност. Това може да изтъкне и
по-старият му съвременник Кук, главен равин на ционистко селище
в Палестина в началото на века, или връстникът му Шнеерсон –
любавички равин, поминал се неотдавна, духовен глава на стотици
хиляди хасиди “Хабад”. Те си представят бъдещето по еднакъв
начин – световно господство, когато всеки евреин ще има по 10
гои-роби, а най-упоритите народи ще бъдат издигнати до ранга на
Амалек*** и унищожени заедно с жените си. Р. Кук написа:
“Разликата между душата на евреина с нейните мощ, стремежи,
вътрешен свят от душата на всеки гой е къде-къде по-голяма и
по-дълбока от разликата между душата на гоя и душата на
животното, защото между последните разликата е количествена, а
между първите – качествена. Всяка работа, даже и най-добрата,
извършена от гой, само усилва сатаната, а всяка постъпка на
евреина, дори престъплението, съдействува на Бога”.
Учението на любавичките хасиди е
изложено в книгата “Тания”: “Субстанцията на злото и грубата
материя на нисшия слой са пълни с мръсотия и зло без
един-едничък лъч на добро. От тях произхождат душите на всички
гои и душите на всички нечисти животни. Душата на евреина е като
свещ на Бога, нейният пламък се стреми нагоре. А душите на гоите
идват от сатаната и затова те се наричат “мъртъвци””.
Тази мисъл не е изчезнала: във вестник
“Хаарец” (24 ноември 2000 год.) е поместено съобщение на група
равини. Равините тържествено обявяват тъждеството на
палестинците и въобще на арабите с “Исмаил-Амалек”, което в
превод на български означава следното: “Нашият религиозен дълг,
чист като осветеното вино в събота, е да им организираме не
джихад, а такъв холокост, какъвто не се присънвал и на Хитлер,
да изпотрепем всички, включително жените и бебетата, както и
домашните животни до последната котка и куче”. Във вестник
“Вести” равинът Лайтман обявява: “Еврейският народ винаги е бил
главното действуващо лице в драмата на човешката история, а
Творецът не сменя актьорите, наети за главните роли. Нашата
богоизбраност е неотменима”. Във вестник “Завтра” равинът
Шмулевич заявява: “Евреите са програмното осигуряване на света.
Да вземем в ръцете си тази програма означава да завладеем
властта в целия свят”.
(Идеолозите на “избраността” са
разработили даже “версия за гоите”, където се твърди, че
разликата между юдея и гоя не означава превъзходство на юдея. От
приведените по-горе цитати става ясно какво всъщност имат те
предвид. Да се нарече гоя изчадие на Сатаната, в което няма нищо
добро, това, разбира се, е комплимент).
Тората ни учи да отговаряме на
четиримата синове” – казваме ние на Пасхата (еврейския
Великден). На мъдрия, на злобния, на невинния и на неумеещия да
задава въпроси ние отговаряме различно в пасхалната нощ. Така ще
отговоря по различен начин на различните евреи на въпроса: нима
не сме избран народ?
Какво казва злобният евреин? Той с
възторг се опива от всяка дума в речта на кабалистите, на равина
Кук и на равина Шнеерсон. Ще го насочим към младия виенски
художник Хитлер и ще цитираме книгата му “Майн Кампф”. “Ако ти
убедиш човечеството в истинността на своето учение за еврейското
превъзходство – за това, че на евреите е присъдено да бъдат
господари, а на гоите – роби, за това, че настоящето на
палестинците е бъдещето на всички гои и че съдбата на Газа ще
постигне Москва и Париж, ти ще получиш отговора на Хитлер, а
именно: “Ще направя всичко възможно, за да спра тази чума”. Това
е единственият възможен отговор на съществата, които отказват на
другите даже общият човешки произход. Ако мишката счита себе
си за божествена и твърди, че й е съдено да наследи земята, на
това може да се отговори само с дихлофос.
Силите на евреите – коренящи се в милиардите долари на Гусински
и Бронфман, от министерските постове в САЩ и Русия, от третия в
света ядрен потенциал на Израел – няма да помогнат, ако
човечеството повярва на приказките ти. Щастие е, че не те
чуват.”
Невинният мига с очи и казва: “Ама
как, наистина ли сме избран народ?” На него ще отговаря – а не
се ли смяташ за Наполеон? Онзи, който вярва, че Бог го избрал за
господство, трябва да бъде изолиран в психиатрията, докато не
започне реално да оценява своето място в света. Погледни наоколо
- погледни познатите си, пътниците в автобуса, с които отиваш на
работа, погледни бакалина си, избраниците в парламента,
израелските писатели, нашите “гиганти на духа” като “Бледоликият
следотърсач” и “Камерният квинтет”,
погледни мишата муцунка на премиер-министъра ни, раздутото
шкембе на лидера на опозицията, мръсните маншети на духовните
ни лидери, жената на пейката, квартирния посредник, който
току-що те е измамил. Погледни евреите около себе си - и
призракът ще отмине. Обикновени хора населяват Израел и
еврейските общини в чужбина. Ти си заченат както другите
милиарди хора и ще завършиш така, както и те.”
Ще отговорим и на този, който не умее
да пита. “Изкусителят изпраща на хората страшно изпитание –
изкушението с прекомерната гордост. Ако ти си гений на духа,
велик математик, шахматист, поет, ти можеш да се възгордееш и
това със сигурност ще развали характера ти и отношенията с
близките. Ако няма с какво да се гордееш, можеш да започнеш
да се гордееш с произхода си. Помни, че прекомерната гордост
е сатанинска съблазън. Величието на нашите Авраам, Мойсей, Езра,
Гилел и Христос се корени в тяхната кротост и смирение. Грях е
да се гордееш и със собствените си постижения, а още повече – с
произхода си и националната си принадлежност, които си получил
по рождение.”
В разказа на Марк Твен “Човекът, който
разврати Гьотисберг” се описва лъженабожно градче в Средния
Запад, уверено в своята добродетел. Хитрият и злобен изкусител
съблазнява добропорядъчните му граждани да излъжат, за да
получат двадесет хиляди долара и те клъвват на въдицата му. Така
загива доброто име на града, а доларите се оказват фалшиви. Онзи
зъл изкусител подтиква нас, скромните хора и читатели, да
пробваме шапката, ако не на Мономах,
то поне на Черномор. Шапките ще се окажат фалшиви, а доброто ни
име ще загине навеки.
Кабалистите и талмудистите ни
съблазняват да повярваме, че ние сме се появили по волята на
Бога, а другите хора, гоите, са създадени от Сатаната. Ако една
сила се стреми към световно господство и поробване на всички
народи, а другата – към братство на освободеното човечество, коя
от тях е Бог и коя Дявол? Те сами прекрасно разбират, че тласкат
евреите към сатанизъм, в изповядване на култа към сатаната,
когото наричат свой бог. Но ние ще се отречем от сатаната с
неговите предпочитания и ще приемем Господа, който иска добро на
всички хора, палестинци, руснаци, немци и юдеи. Ние имаме прост
критерий: Бог е за братство между хората, а сатаната ратува за
свят на господари и роби.
А на мъдрия син ще обясним подробно
откъде се е взела странната идея за еврейската избраност. Тя се
основава на играта на думи и съвпаденията. Народ или етнос не е
друго освен етноним – название на народа. Така например днешните
римляни не са същите като съвременниците на Юлий Цезар. Росите -
древен германски етнос – са загинали, но тяхното име са
наследили отначало славяните от Киев, а след това го наследява и
сплавта от славяни, кумани и финландци на
Владимирско-Суздалската Рус. Етнонимът е останал, а етносът се е
изменил. Етнонимът “юдеи” също е преминавал като щафета от
етнос към етнос.
Самият етноним “евреин” има най-нов
произход. Нашите скромни прадеди, идите (оттук и южноруското
“жиди”), до миналия век са живели вклинени в тясната ивица между
две велики цивилизации – руската православна и европейската.
Основни занятия – посредник, лихвар, контрабандист, кръчмар,
арендатор, мошеник, обущар и шивач. Както и съседите ни цигани,
предците ни са били “крадци със свой закон”, поддържали са
своята вътрешна солидарност, а всички останали са считали за
“мошеници” и “шмекери”, които трябва да бъдат обирани. Бивало си
ги е нашите предци! Но не само ние. Дядовците на днешните
фиджийци са били канибали и са изяли капитан Кук. Предците на
рейнските барони са живели от грабеж, мъчения и убийства, а тези
на американците са търгували с роби и са изтребвали индианците.
Съдейки по синтаксиса и фонетиката на
езика на идите (идиш), ние сме народ със смесен произход (както
и всички на света), със забележим тюркски елемент (може би
хазари и кумани), южни славяни (роднини на българи и гърци) и
прибалтийските славянски племена, подобни на сорбите. Племе с
български корен, живеещо през ІХ век на границата с Византия и
балканските страни, приема юдаизма и се премества на север. На
границата между немците и славяните - в Източна Германия - са
живеели много славянски племена, изплъзнали се от и от
католицизма, и от православието, и останали верни на своя Перун.
Но и католици, и православни са наказвали вярващите в Перун със
смърт. Възможно е юдаизмът да се е сторил на едно от племената
добър изход за измъкване от враждуващите цивилизации. Разгромът
на Хазария с нейното отчасти юдеизирано население е могъл да
изпрати вълна от бежанци в района на Прикарпатието и белоруските
блата. Генетиката потвърждава тюркските, южнославянските,
балтийско-славянските корени – както и следи от древните юдеи в
тамошните хора.
Това ни сродява с палестинците,
истинските потомци на древния Израел. Когато виждам мъжеството
на младите бойци на Интифадата, стоящи пред танковете с прашка в
ръка, си спомням за доблестта на Давид и героите му.
Палестинците са потомци на общността, родила апостолите, Отците
на Църквата, Дева Мария и Св. Георги Победоносец. Но нашите деди
са вече друг, нов етнос, вкопчил се истерично в стремето на
призрака. Това усеща и забележителният английски писател
Честъртън. В разказа му “Лилавата перука” се появява херцог
Ексмурски, криещ ухото си под причудлива лилава перука. Носели
са се слухове за страшно проклятие, дяволско клеймо, ужасна
форма на ухото, предавана в неговия род от поколение на
поколение. Който види това адско ухо, ще полудее, говорили
хората, съжалявайки последния потомък на древния прокълнат род.
Само скромният католически свещеник отец Браун не се е уплашил и
сваля перуката - под нея се оказва най-обикновено ухо. Херцог
Ексмурски е забогатял еврейски финансист от тира на двойката
Гусински-Березовски, който си купува титла и имение, а заедно с
тях си присвоява и старинната легенда за “проклятието на
Ексмуровци”.
Предците ни охотно са измисляли митове
за лековерните гои, докато и самите те не повярвали в тях. Както
скромното момиче Тес,
те се гордеели с въображаемото родство със сиятелните
Дърбървиловци. Какво пък, не е трудно да се хвърля прах в очите
на хората. Като млад, седемнадесетгодишен загорял и строен
момчурляк, на плажа в Сочи се представях за сина на испански
благородник, избягал в Съветския съюз след победата на Франко.
Отдалечавайки се, улових думите на блондинка към брюнетка:
“Каквото и да казват, кръвта и благородният произход си казват
думата”. На този принцип се облягат и идите.
Потомците на древното палестинско
еврейство сред нас се отличават лесно по искрената си любов към
Палестина и към близките си роднини – коренния народ на тази
прекрасна страна.
А това означава, че последният избор е наш.
2000 год.
Холокостът като успешен гешефт
Norman Finkelstein. The Holocaust Industry.
L.; N. Y.; Verso, 2000
Как да станеш богат и влиятелен - и да
избегнеш завистта? Как да обереш ближния така, че той дори да ти
съчувствува? Как да управляваш - и да предизвикваш жалост и
състрадание? Тази задача е по-чиста от квадратурата на кръга. От
векове аристократите и свещенослужителите са се опитвали да
намерят решението й. Но освен твърдението, че властта и парите
са от Бога, те не са могли да измислят нищо по-добро. Рано или
късно и едните, и другите са прибягвали до гилотината и брадвата
– или кладата – които са поставяли всичко на мястото му.
Отслабването на вярата затруднява изключително силно решението
на задачата.
Американските евреи откриха решението
на квадратурата на кръга. “Върхушката на тази свръхбогата,
влиятелна и мощна общност помпа пари от швейцарци, немци и
американци, управлява Америка и света, подкрепя престъпленията
против човечеството в Израел, определя курса на долара и в
същото време поддържа имидж на нещастни и обидени, преследвани с
помощта на едно просто, но ефективно средство – пропагандната
машина на холокоста.”
Така пише Норман Финкелщайн,
американски еврейски учен и дисидент, професор в Нюйоркския
университет. Тези дни той издаде малка книжка “История на
холокоста”, отваряща очите към някои страни на това гениално
еврейско изобретение. Финкелщайн доказва, че преди 1967 год.
никой в света не се е интересувал от гибелта на евреите в дните
на Втората световна война. По-малко от всичко са се интересували
американските евреи, които въобще не се сещаха за Израел. От
1945 до 1967 години в Америка излизат само две книги за гибелта
на евреите, при това те минаха незабелязани от обществеността.
През 1967 год. Израел удържа блестяща
победа над арабските си съседи. Американците забелязаха успехите
на младия хищник и го направиха свой съюзник. Едва след това
американските евреи развяха пропагандното знаме на холокоста.
Чрез механизма на холокоста те защитаваха и оправдаваха
нарушаването на човешките плава на окупираните от Израел
територии. Колкото повече палестинци от Газа загиваха от
израелското оръжие, толкова по-силно крещяха американските евреи
за нацистките газови камери. Израел и холокоста станаха стълбове
на новата еврейска религия в САЩ, подменила от само себе си
овехтелия Стар завет.
Оттогава процесът тръгна: нарасна
богатството на американските евреи и влиянието им в държавния
апарат и пресата на САЩ. 30 % от най-богатите хора на Америка,
30 % от министрите и банкерите, 20 % от университетските
професори, 50 % от водещите юристи в Съединените щати са евреи.
На евреи принадлежи около половината от всички капитали на
Уол-Стрийт. Легендата за вечно преследвания народ и за
страшния холокост става необратима и се използва без каквито и
да било задръжки не само в защита на Израел от евентуална
критика на световната общественост, но и за защита на еврейските
богаташи и олигарси от нападки. Достатъчно е да изпуснеш
дума само за някой евреин-мошеник и световната преса - чиито
собственици в по-голямата си част са евреи - спешно вдига на
бой сянката на Освиенцим.
“Чрез
разказите за холокоста – пише Финкелщайн – представят за
“потенциална жертва” една от най-силните във военен смисъл
държави в света с чудовищни нарушения на правата на човека,
а най-преуспяващата в САЩ етническа група – за
нещастни бежанци. Статутът на жертва дава на първо място
имунитет срещу заслужена критика”.
За нас, израелците, думите на Норман
Финкелщайн не са нови. Много израелски публицисти и историци
писаха, че ционизмът използува паметта на жертвите на нацизма за
свои користни цели. Така например известният израелски публицист
Ари Шавит писа с горчива ирония (във вестник “Хаарец” след
убийството на 100 бежанци в село Кана в Ливан през 1996): “Ние
можем да убиваме безнаказано, защото на наша страна е музеят на
холокоста във Вашингтон”. Боаз Еврон, Том Сегев и други
израелски автори изпревариха много изявления на Финкелщайн. Но в
Израел винаги е имало повече свобода, отколкото в еврейските
общини по света.
В САЩ малко хора са готови да
рискуват. На Финкелщайн помага произходът – той е син на жертви
на холокоста. Целият му род е избит от нацистите, само
родителите му остават живи след Варшавското гето, концлагерите и
принудителния труд – само те се добират до бреговете на Америка.
Поради това написаното от него за печелещите от кръвта на
жертвите въздейства особено силно.
Той доказва, че върхушката на
еврейската община е натрупала милиони и милиарди от гешефта с
холокоста в същото време, когато на истинските жертви на нацизма
се падат жалки трохи. Така например, от милиардите долари,
изсмукани от еврейската върхушка от Германия, хора като Лоуренс
Иглбергер, бивш министър на външните работи на САЩ, получават
300 хиляди долара годишно, а родителите на Финкелщейн за всички
свои концлагери са получили 3 хиляди долара. Директорът на
центъра Визентал (“Дисниленд-Дахау”), този ловец на нацисти,
получава половин милион долара годишно. Само 15 % от немските
компенсации, получени за “безимотните страдалци”, достигат до
целта си, останалите засядат в каналите и в джобовете на
еврейските организации.
“Еврейските искания за компенсации се
превърнаха в изнудване”, пише Финкелщайн. Швейцарските банки се
оказаха лесна плячка – те зависят от американския бизнес и се
боят от лоша слава. Американските евреи, контролиращи пресата на
САЩ, започнаха кампания на оклеветяване на швейцарските банки с
расистки характер: “швейцарците са алчни и скъперници”,
“характерът на швейцарците съчетава простотата и двуличността”,
“швейцарците са лишени от очарование народец, не дали на
човечеството нито художници, нито герои”. Към това се добави
икономически бойкот – нали американските евреи стоят начело на
болшинството финансови институции на САЩ и се разпореждат с
трилиони долари пенсионни фондове. За да избягнат още по-големи
загуби, швейцарците отстъпиха на изнудвачите. Получените пари се
утаиха в джобовете на еврейските адвокати и организации.
Американските банки получават повече
депозити от евреи, отколкото швейцарските, но въпреки това се
отървават с 200 пъти по-малка сума от половин милион долара.
Явно еврейските делови хора, свързани с индустрията на
холокоста, разбират кого могат да изнудват и с колко. “Ако с
американските банки се държаха както с швейцарските, щеше да им
се наложи да търсят убежище в Мюнхен” – шегува се Финкелщайн.
След като накараха швейцарците да
коленичат, еврейските организации се заеха с нова Германия. Те
поискаха компенсация за принудителния труд и, под заплахата от
бойкот и съдебни акции, немските компании се съгласиха да
плащат.
В същото време евреите от Израел
отказаха да заплатят за конфискуваното имущество на гоите –
земята, спестяванията, къщите на палестинците. Американските
евреи застават против компенсациите за американските негри за
годините на робство. САЩ и не мислят да компенсират индианците,
к& |
