For One Democratic State
in the whole of Palestine (Israel)

FOR FULL EQUALITY OF NATIVE AND ADOPTIVE PALESTINIANS

FOR One Man, One Vote

Home


Search

Самоопределянето и неговата стойност

Израел Шамир

(Реч, произнесена на Родоския световен форум “Диалог на цивилизациите” на 12 октомври 2008 година)

 

Приятели,

          Събираме се в съдбовни,  чудесни времена. Голямата финансова криза води към отхвърляне на Властелините на света; мрежите, които направиха, за да ни хванат, са разкъсани.

Днес ние сме като затворници, които наблюдават отстрани как тъмничарите им объркано се суетят сред хаоса. Първата ни реакция беше страх: може би сега Те няма да ни дадат обедната супа, може би ще бъдем лишени и от дребните свободи, които все още имаме. Не съжалявайте, не се съмнявайте, не се страхувайте – тръгнали сме към изхода на Световния затвор: стените ще паднат, тъмничарите ще се разбягат - и ние ще бъдем свободни!

Тъмничарите и слугите им се опитват да ни убедят да ги подкрепим. Иначе, казват те, няма да могат да ни управляват както досега – ще има анархия, няма да има работа, няма да има заплати. Обещават да подобрят условията ни на живот, ако влезем в играта им. Отхвърлете ги. Никаква подкрепа за тях! Може би ще бъдем лишени от порция супа, но целият свят ще бъде наш! Стопяващите се активи и ценни книжа не са нищо повече от безполезна хартия – истинската икономика ще остане настрани от този хаос. Дори и всички долари да се изпарят, ние, работещите люде, ще оцелеем – както руснаците надживяха изчезващата рубла, а германците – обезценената марка.

Сега вече можем да се отърсим от желязната хватка на Центъра; край на полуколониалната зависимост на Изтока. В новия свят ще имаме нужда от нова система на международни отношения, основана на равенство за всички. През изминалите двеста години господството на Запада удари жестоко по Изтока, откъсвайки части от него. Сега можем да поставим началото на обратния процес – процеса на обединение. Стойностите ни бяха подкопани от тяхното надмощие – сега вече нашите интереси и стойности ще преобладават. Преди година това щеше да бъде само още една празна мечта. Днес, благодарение на финансовата криза, тя е на път да се превърне в реалност.

Националното самоопределяне е ключов проблем през вековете диалог между Изтока и Запада, същият, за който те говорят при всеки сблъсък на различните ни цели, дори  - или най-вече - когато преднамерено използват еднаква терминология. Двете думи “Национално самоопределяне” имат две значения, различни като корените на дърво, поели в противоположни посоки. Говорим за Политикъл Селф Детърминейшън (PSD) и за Систъм Селф Детърминейшън (SSD).

-         SSD (системното самоопределяне) е старо, старо като човечеството;

-         PSD (политическото самоопределяне) е откритие на Удроу Уилсън.

SSD (системното самоопределяне) е близо до концепцията за суверенност и се определя като право на нацията (държавата) да избере свободно своята политическа, икономическа, социална и културна система – да живее по свой собствен начин според собствените си стойности.

PSD (политическото самоопределяне) е правото на етническата културна единица да създава държава, да се отцепва или присъединява към държава.

И двата вида самоопределяне са включени в Хартата на ООН (член 1, параграф 2; член 55, параграф 1), но приложенията им на практика са съвсем различни.

 

1/ Политическо самоопределяне

Правото на нациите на политическо самоопределяне (PSD) е интегрална част от модерната парадигма; тя се поддържа от Запада като част от национално-романтичната тенденция и беше успешно използвана за откъсване на Балканите и на Арабския свят от голямата източна общност на Отоманската империя. Тук следва да се подчертае, че териториите, реализирали своето “самоопределяне” автоматично се превърнаха в британски колонии, протекторати или просто зависими територии, които по-късно преминаха в Пакс Американа. Реализирането на политическото самоопределяне при разпада на Отоманската империя предизвика кланета и етнически чистки в преди нечут мащаб. Смирна и Салоника, гърците и турците, арменците и кюрдите, а по-късно албанците и сърбите станаха жертви на това хитро прилагано Оръжие за масово унищожение.

Западът поддържа прилагането му към страните и етносите на Изтока и често разпалва конфликти, заставайки зад идеята за независимост на Тибет, Кашмир, Чечня, Балуджистан, Уасиристан (Wasiristan), Кюрдистан и прочие. Пълното прилагане на този принцип ще разкъса Изтока на стотици държавици, но всички те ще приемат същата либерална Западна система от ценности.

Ирония на историята: през ХІХ век Западът беше разделен на национални държави, а противният му Изток беше организиран в наднационални териториални единици: общностите на Отоманска Турция, Австро-Унгария, Русия, Китай и Индия. Във войните срещу Изтока Западът не ползваше само оръжия от стомана и огън, но и концепцията за национална (разбирай етническа) идентичност и желанието за самоопределяне на тази идентичност чрез сепаратизъм и получаване или отвоюване на независимост. През ХХІ век, след почти 200 години прилагане на тези принципи, Западът е обединен в две големи наднационални териториални единици – САЩ и Европейския съюз – а Изтокът е фрагментиран в дузини държави и тенденцията на това разкъсване по етнически признак още не е приключила. С други думи, Западът и Изтока размениха местата си, укрепвайки господството на Запада.

Тази промяна ни дава право да разпознаем в политическото самоопределяне мощно оръжие на идеологическата война - работещ западен механизъм за подкопаване и колонизиране на Изтока.  Разтерзанието на Съветския съюз беше постигнато – до голяма степен – от активизиране на този именно механизъм: идеологическа дългосрочна “спяща мина”, внедрена в съветската структура от Комунистическата партия по исторически причини. Руските марксисти унаследяват този принцип от европейските марксисти, за които той беше част от тяхната евроцентрична гледна точка. Партията на Ленин сведе до минимум приложението му, но не го изхвърли напълно. През 1991 год. той беше успешно използван за разрушаването на Съветския съюз и удари трагично по много съветски граждани. Милиони се превърнаха в бежанци; още повече милиони загубиха не само правото да използват собствения си език, но и основни граждански права.

Тази измамническа и крайно вредна дума “право” трябва да бъде зачеркната от книгите и енергично отхвърлена, тъй като присъствието й само предизвиква трагедии и проливане на кръв. Само тогава Изтокът (земите на Евразия на изток от централните западноевропейски страни) ще може да се върне към корените си – или, с други думи, да се възползва от опита на европейската интеграция и изгради отново големи обединителни общности.

Всички големи източни нации имат нужда от това.

Китай: отделянето на Тибет е невъзможно, защото ще направи два милиона тибетчани (или, по-точно казано, елитът им от монаси) собственици на милиони квадратни мили (1 миля = 1,609 клм), докато други два милиона тибетчани ще загубят правата и дори живота си. Политическото самоопределяне на Тибет ще предизвика мощна вълна от етническо прочистване, ще подкопае както Китай, така и Индия (тъй като части от историческия Голям Тибет сега принадлежат на Индия) и ще създаде нужните предпоставки за изграждане на нова западна военна база в самото сърце на Евразия.

Индия: отделянето на Кашмир е еднакво неприемливо. Един независим мюсюлмански Кашмир няма да може да запази и две трети от територията си, защото будистките части от населението няма да ги последват. Мюсюлманските бежански вълни от будистките области в Кашмир ще разрушат страната за  векове, дори и да не предизвикат подновяване на военните действия между Индия и Пакистан. Вместо това може да се разработи проект за обезсилване на съдбоносното Разделяне на Рай (Raj) и разделянето по т.н. Линия на Дюран (Durand Line).

Русия: Съмнително е дали прилагането на идеологическото оръжие, наречено “политическото самоопределяне”, ще има траен ефект. Отделянето на Украйна роди горчив плод: про-западният режим на Юшченко забрани руския език, роден език на мнозинството от украинското население. Хората нямат право да ползват езика си – дори трудовете на най-големия украински писател, Гогол, са класифицирани като “чужда литература”, защото са написани на руски. Юшченко достави модерни оръжия на Грузия и възнамерява да вкара страната си в НАТО, превръщайки по този начин Украйна във враг на Русия. Грузия е откровено престъпен случай: половината от населението й се прехвърли в Русия, за да се спаси от Саакашвили и “независимия” му режим.

Съмнителното “право на политическо самоопределяне” трябва да бъде уравновесено с два много по-основни принципа: забрана на дискриминацията и избягване на кръвопролитие. Появата на нови държави на етническа, религиозна или културна база неминуемо предизвиква кръвопролитие и дискриминация. Пример: създаването на независими Естония, Латвия и Грузия предизвика жестока дискриминация на другите етноси, които съставляват почти половината от населенията на тези нови страни. При първия след-Версайски опит тези територии да бъдат откъснати от Русия и да бъдат направени независими, местните елити експроприираха имотите и прогониха немците от Естония и Латвия, а независима Грузия прогони арменците. При втория опит – през 1990 год. – жертви станаха руснаците в Естония и Латвия и абхазийците и осетинците в Грузия. Това предизвика верижна реакция: прогонените германци от балтийските страни подкрепиха милитаризма на Хитлер, осетинците и абхазийците създадоха нов проблем, като прогониха грузинците извън териториите си.

Знаем, че браковете се провалят – но същото се отнася и за разводите. Разводът на съветските републики през 1991 год. се провали. Изходът е ново интегриране на съветските територии, последвани от интегрирането на другите големи източни общности (“империи”). Новото интегриране на мюсюлманските и православни земи - обединени преди от Византийската, а по-късно и от Отоманската империи - в една Общност на Изтока под покровителството на Русия и Турция, може да преобърне процеса на разкъсване, който създаде дузина балкански държавици, разкъса Ирак на три части, отдели Ливан от Сирия и Косово от Сърбия. Вместо да се допусне отделяне на Кашмир, Индия и Пакистан могат да се обединят. Връщане към процес на обединение е начинът да се спре дискриминацията, обедняването и подчинението на Запада за всички нации на Изтока. Сегашният срив на западната финансова система прави подобен ход възможен и желан.

Приоритетът на забраната на дискриминация над политическото самоопределяне трябва да бъде прокламиран и установен в Близкия Изток. Еврейската държава там е пилотен западен проект, създаден за сметка на откъсване на територия от Сирия, за да се задоволи “правото” за политическо самоопределяне на евреите. Израелската държава се превърна в постоянен източник на дискриминация - тя подкрепя сепаратизма - тя е военната база на Запада в този район. Това е държава с дълга история на агресии срещу съседни държави, потенциален агресор против Сирия и Иран и нарушител на договора за неразпространяване на атомното оръжие. Всички изброени проблеми могат да бъдат решени чрез обединение с Палестина в една свободна от дискриминации държава. Тъй като резолюцията на ООН от 29 ноември 1947 год. не беше приложена на практика и тъй като не беше създадена отделна палестинска държава поради непреклонността на израелския елит, този проект трябва да бъде изоставен и да бъде заменен с проект на обединение. Създаването на държава, която не се стреми към господство над другите и в която реално действа забрана на всякаква форма на дискриминация на мястото на и вместо еврейската държава може да стане повратен момент за трансформиране на Изтока от състояние на разкъсване към обединение.

 

2/ Хегемония и самоопределяне

Господството на Запада блокира националното системно самоопределяне – правото на нациите да живеят в съответствие със своите стойности. То не е само материално с добре познатия ни външен израз на завоевания и колонизация, но и културно. Налагането в културната област има древни корени в онези стари изисквания на Римския Папа за първенство над патриарсите. То е свързано, но не е идентично с евроцентричния поглед върху света. Евроцентризмът е демонстрация на ограничените разбирания на хора, които не са достатъчно наясно с останалата част на света, поради което непрекъснато са в нарушение на политически правилното поведение спрямо другите. Но господството на Запада се простира далеко отвъд ограничения евроцентризъм. Едуард Сед правилно обърна внимание на стремежа към налагане на политическо и идеологическо господство извън културния евроцентричен поглед върху света.

Д-р Дж. С. Капур цитира документа на Маколи (Macaulay Т.В., 1800-59,  англ. държавник) като доказателство за същото: “Ние (британците) никога няма да покорим Индия, ако не пречупим гръбнака на тази нация, а той е нейното духовно и културно наследство. Ако индийците приемат, че всичко чуждестранно и английско е добро и по-велико от тяхното собствено, те ще загубят себеуважението си,  специфичната си култура и ще станат такива, каквито ги искаме – напълно покорена нация.” Това не е точен цитат, но представя същността на речта на Маколи. С други думи, културното господство е необходимо условие за  трайно политическо и икономическо покоряване на дадена нация – както изтъква Грамши. (Антонио Грамши /1891-1937/, италиански комунистически лидер и марксистки теоретик.)

През последната четвърт на ХХ век центърът на господството на Запада се измести: силовата му база значително се стесни. Първо, то се превърна в господство на САЩ, а по-късно стана господство на силно юдаизираните финансови елити на САЩ. Това вече не е познатото ни до този момент класическо господство на Запада над Изтока, а е господство, целещо и Запада, и Изтока. Наложената либерална парадигма е враждебна сила, насочена и срещу хората на Запада. Дългото примирие между Властелините и тях приключи.

Властелините на света отхвърлят правото за системно самоопределяне.

 

Те отказват

-         правото на иранците да живеят в съответствие с изискванията на религията си под ръководството на духовните си водачи;

-         правото на хората от Северна Корея и Куба да останат верни на комунистическата идея;

-         правото на палестинците да изберат религиозно и солидарно правителство на Хамас;

-         правото на малайзийците и руснаците да контролират телевизиите си;

Нещо повече – те отказват

-         правото на австрийците да изберат дясно правителство;

-         правото на гражданите на САЩ да забранят абортите и открито да празнуват Коледа;

-         правото на французи и германци да изразяват неодобрение на оценките за света на изповядващите юдаизма;

-         правото на шведите да ограничат имиграцията и културното разнообразие в страната си.

 

Накратко казано, Световните Властелини отричат правото на нациите да избират своя политическа система  и да живеят според своите собствени ценности. Те заявяват, че има само една приемлива и допустима ценностна система – Западната, либералната, цивилизованата. Другите системи са нисши, погрешни, престъпни и дефектни.

Народите на Запада са все още резултатно потиснати и не смеят да се изправят в открит бунт срещу Властелините. Позицията на Изтока е различна: нациите и цивилизациите имат право да следват своя собствен път. Западът има право да се разбунтува срещу господството им или да го приеме. Изтокът има право да запази многоцветието на различните си уникални пътища на развитие.

И точно това беше прокламирано от руския Президент Дмитри Медведев в неговия зов за многоплолярност. Доктрината за многополярност не е ограничена до наличие на множество силови центрове и структури, както я разбират някои хора. Тя отива далече отвъд това ограничено разбиране: доктрината за многополярност е признаване на правото на съществуване на многото различни политически и ценностни системи – тоест, признаване на правото за системно самоопределяне.

Властелините на света уж възприемат теоретически това право, както е изразено в Хартата на ООН, но практически го отричат и не спират войната срещу всяка друга ценностна система, изисквайки пълно подчиняване на тяхната власт на цивилизационно ниво.

Сега можем да оценим по друг начин Студената война -  тя не беше само война между две политически системи: основната причина за нея беше желанието на Изтока да живее в съответствие със своите собствени ценности. Комунистическият Изток не се опитваше да ги налага на Запада – но Западът отрече правото на Изтока да живее живота си, както реши.

Ноам Чомски се опита да ограничи проблема за господството до иксономическия фактор. Той писа, че САЩ, като носители на западния стремеж за надмощие над другите, искат “само” достъп до пазарите и ресурсите на другите страни по света  –  тоест, САЩ се стремят да реализират “правото да ограбват”, според неговите думи. Това е много лошо, но истината е, че само грабежът вече не задоволява Властелините; сега те искат не само парите и работната, но и душата ни!

Поради тази причина те изграждат система за единен цивилизационен контрол над света; те използват ООН, международните т.н. трибунали, Световния съд, Международната агенция за атомна енергия, институциите, налагащи уж толерантност и други агенции. Лидерите на Изтока все още не разберат, че всички тези институции – агенции и прочие се намират в ръцете на Властелините и че, следователно, те целенасочено подкопават цивилизационната независимост на Изтока.

Много народи разбират вече, че финансовата плячка не е достатъчна за Господарите от Запад; че те искат нещо много повече – пълно подчинение на техния културен диктат.  Ето защо всички руските лидери след съветската ера (включително и Президент Дмитри Медведев) се кълнат, че приемат ценностната система на Господарите, въпреки че се опитват да защитят природните си ресурси. Те се съгласяват да ходят по всевъзможните свързани с Аушвиц събития, строят “музеи на толерантността” и енергично осъждат  разните уж антирасистки и антисемитски прояви. Правят го, за да не включат Русия в Списъка на враговете – Оста на Злото.

Но Русия – както и другите страни извън Западния център – всъщност, не се подчинява на либералната парадигма и остава в опозиция, независимо от официалните твърдения на лидерите й. Всяка ценностна система е система от грехове и добродетели, които не съвпадат за всички цивилизации.

Под властта на Господарите Човечеството не само премина от каретата към автомобила – не само се отказа от приятните разговори в салоните  и градините, за да гледа CNN и MTV, дъвчейки. Най-напредничавата и прогресивна част от Човечеството превърна старите грехове в нови добродетели: червоугодникът стана завеждащ вестникарска колона за ресторантите;  развратникът разхожда “гордостта си” из улиците; избухливият иска незабавно бомбардиране на Техеран; мързеливецът е повишен до търсения от него начин на живот...  Алчността стана най-положителното качество на Новия “човек”.

Нашите системи са разделени от различното отношение към Бога и към мнозинството. Изтокът – както и традиционалният Запад – предпочитат солидарността, обичат Бог и отхвърлят алчността; либералната парадигма на Властелините на света възхвалява индивидуализма, възпява алчността като първостепенна добродетел и определя за Бога скромно място между вещите на вярващия. Библейският избор – Господ или Мамон – никога не е бил толкова очеваден и толкова важен.

Сега, когато се сриват картонените палати, построени с кланяне на Мамон и следване на покровителстваната от него алчност, твърдението, че Пазарът е единствената истинска мярка за нещата, повече не се чува. Алчността задължително разрушава обществата. Избралите Бога общества се оказаха по-мъдри от избралите Мамона.

На Запад преследват религиозните хора; в САЩ дори е забранена размяната на великденски и коледни поздравления. Уволняват учители, посмели да организират тържества по случай тези два празника. А Изтокът е богат на вяра. Църквите в Русия са пълни, улични знаци насочват към църковни трапези, а атмосферата на взаимна подкрепа и солидарност изпълва сърцето с топлота и радост. Същата тенденция се наблюдава и в Палестина, Турция, Иран, където хората предпочитат солидарността на базата на вярата пред студения, рационален, светски национализъм. Същото можеше да бъде и на Запад, ако имаше кой да се вслуша във великите духовни учители от миналото столетие, Симон Вейл (Simone Weil) и Т.С. Елиът (T S Eliot). Змията на либералното господство надигна глава след тяхното поражение.

Само след победата над Властелините на света ще стане възможно различните цивилизации да се отнасят с уважение една към друга и да продължат диалога си, уважавайки правото на другата на системно самоопределяне.

Сега ни се предоставя шанса да реализираме тази мечта.

 

 

Превод Благовеста Дончева

16.Х. 2008 г.

 

Home