Висшите свещеници на Цион и умелите проповедници

Израел Шамир

24.ХІ.2002 г.

http://www.rense.com/general32/elders.htm

Израел Шамир е израелски журналист, живеещ в Яфа. Статиите му се намират на www.israelshamir.net

“Най-новата дискусия, включваща арабския свят, е предизвикана от телевизионна програма “Ездачът без кон”, пусната в ефир по няколко арабски сателитни канала в сряда, 5 ноември: първият ден на свещения празник Рамадан. Причината за спора е, че програмата е частично базирана на “Протоколите на Висшите свещеници на Цион”, старият фалшификат, произхождащ от Царска Русия” – пише Qais S. Saleh, бизнес консултант от Рамала, на иначе чудесния сайт “Каунтър Пънч” (1). Както може да се очаква, Saleh осъжда програмата и предупреждава палестинците и арабите да стоят настрани от лошия стар вълк на антисемитизма или, както той се изразява, от “тенденцията към внос на антисемитски фанатизъм”.

Възгледът на Saleh съвпада с този на Майкъл Хофман, на чийто сайт могат да се намерят самите Протоколи. Хофман смята, че арабите нямат нужда от внос на антисемитски аргументи от стари и несигурни източници, след като имат на разположение настоящ местен източник в действие по 24 часа на денонощие: фактическото поведение на еврейската държава и еврейските й граждани. То е много по-убедително, счита той, от разни стари приказки.

Въпреки тези аргументи Протоколите са все още с нас и все още занимават умовете. Напоследък водещият италиански писател и мислител Умберто Еко добави своето мнение по въпроса на страниците на “Гардиън” (2). Еко “обяснява” широко разпространеното отношение към евреите така: “Те се занимават с търговия и лихварство – оттук ненавистта към тях като “интелектуалци”.

Според моето ограничено знание, не интелектуалците, а банкерите и финансовите акули дават пари на заем, а истинските интелектуалци се отнасят към това тяхно занимание с отврата. Вероятно Еко има своя собствено определение за “интелектуалец”. Във връзка с Протоколите той прави следното заключение: “Известните с лошата си слава “Протоколи на Висшите Свещеници на Цион” са преработка на сериен белетристичен материал, който сам доказва собствената си ненадеждност поради факта, че е повече от невероятно “лошите” да разкриват целите си така безсрамно и безочливо.”

Човек може да игнорира бизнес-консултанта от Рамала, но Умберто Еко би трябвало да забележи, че дефиницията му приляга и на някои други книги – например, “Гаргантюа и Пантагрюел”, една още по-стара фалшификация с претенции за истинска хроника на Семейството на Гигантите, построена върху “сериен белетристичен материал”. “Дон Кихот”, “Пикуик Клъб”, “1984” на Оруел – всички тези книги “претендират”, че описват истински случки в същата степен. Те са “фалшификати”, тъй като авторството им се приписва на някой друг: “Дон Кихот” – на Sid Ahmed Benengeli [3], а “Гаргантюа” – на Maitre Alcofribas Nasier[4].

“Протоколите на Висшите свещеници на Цион” могат да бъдат най-добре определени като “псевдо-епиграфика”, а не като “фалшификат”. Те принадлежат към същата категория, към която принадлежи и “Писмото на Президент Клинтън до Мубарак” от Томас Фридман. В края на краищата, псевдо-епиграфичният жанр е стар и на почит. Дори още по-добре е да разглеждаме “Протоколите” като политически памфлет.

В това есе ще се опитаме да установим защо “Протоколите” отказват упорито да се укротят и умрат, посипани с пепелта на времето. Ще стоим настрани от обикновения въпрос “кой ги написа”. Истинският им автор остава неизвестен и е трудно да си представим този човек, тъй като “Протоколите” са литературен палимпсест*. В миналото съчинителят често е писал своето произведение върху къс стар пергамент, от който предварително е отстранил предишния текст. Той не винаги е успявал да изтрие този текст напълно и читателят има възможност да се наслаждава едновременно на преплетена версия от “Златното магаре” и “Фиорети” от Свети Франциск. В “Протоколите има слоеве от стари и дори още по-стари писания, което прави търсенето на истинския автор безполезно. Всеки текст трябва да се разглежда и оценява на базата на собствената си стойност, без да се обръща внимание на въпроса за авторството. Въпреки че според Jorge Luis Borges авторът е важна част от текста. Наистина, ако имахме доказателства, че “Протоколите” са действителни копия от съвещанията на някакви еврейски елити, щяхме да разполагаме с отговор за минути. Но “Протоколите” са публикувани в края на 19-ия и началото на 20-ия век като случайно “открити” – като апокрифни. Те веднага се превръщат в бестселър и остават такива до ден-днешен – въпреки че в някои страни (например в бившия Съветски съюз) простото притежание на текста беше сурово наказуемо.

Анонимният автор на “Протоколите” описва забележителен план за тотална реконструкция на обществото, създаване на нова олигархия и подчиняване на милиони. Крайният продукт не е по-различен от този, описан в сравнително съвременно произведение, например, ”Желязната пета” на Джак Лондон, големия радикал от Оукланд, Калифорния. Лондон обаче очакваше суров сблъсък, докато Методът на Анонимния за подчиняване на хората криволичи през манипулации, достойни за един Макиавели, и контрол над ума а ла “1984” на Оруел. (Връзката на Оруел с “Протоколите” е още по-забележителна поради факта, че е рядко забелязвана.)

Трудността на “Протоколите” се поражда от странния дисонанс между грубия език и дълбочината на социалната и религиозна мисъл. Те са грубо, пародийно представяне на сатанински, рафиниран и добре премислен план, пише носителят на Нобелова награда Александър Солженицин (5) в своя анализ на “Протоколите”, написан през 1966 год., но публикуван едва през 2001 год.

Цитат:

“Протоколите” са чернова на социална система. Проектът е много над възможностите на средна интелигентност, включително и тази на издателя им. Говорим за динамичен процес, състоящ се от два етапа: първо, етап на дестабилизиране, увеличаващо свободата, и либерализъм, завършващ със социален катаклизъм, а на втория етап се преминава към ново йерархично преструктуриране на обществото. Този проект е по-сложен и от атомна бомба. Той трябва да е откраднат и изкривен план, създаден от гениален ум. Отблъскващият им стил на долна антисемитска брошура (както се възприема международно) прикрива успешно мощната сила на мисълта и прозрението”

Солженицин забелязва ясно грешките в Протоколите.

“Демонстрират стил на отблъскваща листовка, мощната линия на мисълта е начупена и фрагментирана, премесена с вонящи заклинания и психологически грешки. Описаната система не е задължително свързана с евреите; тя може да е чисто масонска или нещо друго; силният антисемитски поток не е органична част от проекта.”

Солженицин прави текстуален експеримент: отстранява думите “евреи”, “гои”и “конспирация” и открива много тревожни идеи. Той прави следното заключение:

“Текстът показва впечатляващо прозрение за двете социални системи – западната и съветската. Допустимо е един добър мислител да прозре развитието на Запада през 1901 год., но как би могъл да стори същото за съветското бъдеще?”

Солженицин намира кураж да се изправи срещу съветския режим, осмелява се да напише и издаде монументалния “ Архипелаг Гулаг”, една присъда на репресиите му, но не посмява да публикува изследването си върху Протоколите, а поставя условие да бъде издадено само след смъртта му. То беше публикувано против волята му в много малък брой копия през 2001 год.

Нека да следваме мисълта на Солженицин и да се вгледаме в кристалната топка на Протоколите, като временно оставим настрани “еврейската линия” и се съсредоточим върху идеята за създаване на нова система, която може и да се е доминирана задължително от евреи.

Главният план започва с преформирането на човешкия ум.

“Умовете на хората трябва да бъдат отклонени (от съзерцание и размисъл) към индустрията и търговията: тогава те няма да имат време да мислят. Човешкото им време ще бъде изсмукано и изядано от преследването на печалбата. А усилията им ще бъдат напразни, защото ние ще поставим промишлеността на спекулативна база: измъкнатото от областта на индустрията ще изтича през пръстите на работници и индустриалци и ще преминава в ръцете на финансистите.

Напрегнатата борба за оцеляване и превъзходство, придружена с кризи и шокови удари ще създаде студени и безсърдечни общества, характеризирани със силно отвращение към религията. Единственият им водач в живота ще бъде печалбата, тоест Мамон* който те ще издигнат в истински култ”.

Прозрението в бъдещето на анонимния автор е забележително: в дните на публикацията на Протоколите Човекът беше все още мярката на нещата. Трябваше да минат цели осемдесет години, преди Милтън Фридман и чикагския мозъчен тръст да обявят, че Пазарът и Печалбата са единствената водеща светлина.

Инструментът за поробване на умовете да медиите, пише анонимният автор. “Съществува една мощна сила, която предизвиква движението на мисълта у хората и тя е медиите. Триумфът на свободата на словото се осъществява именно там. Чрез пресата ние овладяхме силата да влияем върху умовете на хората, оставайки незабелязани за тях. Ние ще изтрием от паметта на човечеството исторически факти, които не желаем да се знаят, и ще оставим само онези, които искаме да останат.”

Ще минат години от публикацията на Протоколите, преди на повърхността да се издигне онази малка група хора, която контролираща години наред задкулисно обществения диалог. Свободната дискусия е забранена от медиите, собственост на медийните барони Берлускони и Блак, Максуел и Сулцбергер, Гусински и Цукирман, а близостта между тях е впечатляваща. Свободната дискусия оцелява само там, където все още съществуват медии, независими от медийните барони. Преди сто години силата на медиите беше много по-слаба от сегашната й мощ и е поразяващо, че анонимният автор е разпознал потенциала й.

Векове преди въздигането на Световната банка и Международния валутен фонд, Протоколите забелязват, че чуждестранните заеми са най-добрият инструмент за ограбване на богатствата на страните. “Когато заемите са вътрешни, парите остават в държавата, но когато са външни, всички народи плащат полученото от гражданите си на олигархията. “ И наистина, колкото по-големи заеми получават бедните страни, толкова по-бедни стават.

Концентрацията на капитала в ръцете на финансистите, концентрацията на медиите в няколко собственика, извънсъдебното избиване на съпротивляващи се лидери, борсата и производните й изсмукват богатствата и то натрупват в ръцете на висшите жреци на Мамон, а печалбата (или “силите на Пазара”) са единствената мярка за успешна стратегия. Да, интересът към Протоколите не изчезва, защото описания план за създаване на олигархично (не непременно еврейско) управление се извършва в реално време и се нарича Нов световен ред.

Понякога Протоколите се описват като крайно дясно антиутопично писание. Те обаче обхващат както дясното, така и лявото крило на обществения диалог. Един десен автор ще похвали засилването на Закона и Реда, но следващото по-долу пророчество на анонимния автор би могло спокойно да се напише днес от ляв последовател на учението за свободната воля - например, от Ноам Чомски – свидетел на настоящото преминаване към Новия световен ред: “Надпреварата във въоръженията и увеличаването на полицейската мощ ще предизвика поява на общество, в което ще има само пролетарска маса, няколко милионера, полиция и войници.”

“Свободата може да е безвредна и да има своето място в държавната икономика, без да засегне благосъстоянието на хората, ако се базира на вярата в Бога, на братството между хората. Поради тази причина от капитално значение за нае е да подкопаем всеки вид вяра, да откъснем от човешкия ум самия принцип на Господ и Светия Дух и да поставим на тяхно място аритметични сметки и материални нужди.”

Анонимният автор свързва в едно вярата и идеята за братство между хората. Подкопаването на вярата разрушава идеята за братството. Свобода вместо желаното и красиво състояние на ума: откъсната от Вярата, свободата се превръща в разрушителна сила. Вместо Вяра Врагът предлага гонитба за сладостите на Мамон.

Когато днес (16.ІІ. 2002 г.) четем в Интърнашънъл Хералд Трибюн споровете относно гей свещеници и монахини, не можем да не отбележим следните редове от Протоколите: “Ние взехме перки да злепоставим християнското свещеническо тяло и да разрушим мисията им, която все още заплашваше плановете ни. Ден след ден влиянието им върху хората пада все повече и повече. Пълната разруха на християнството е близо.”

Свидетели сме на внедряването на този план в действие: религията вече не се взема предвид, неолиберализмът или боготворенето на Мамон заема нейното място, социалистическите държава - този смел опит да запази братството между хората небазирано върху религията - рухнаха, оставяйки зад себе се праха на идеологическия вакуум. Тези факти принудиха някои критици на Протоколите да възкликнат: “Истинският плановик зад основния замисъл е нашият стар враг, Господарят на света, чиято крайна цел е елиминиране на Божието присъствие и унищожението на Човека.” Така е, но Господарят на света не може да действа директно. Той се нуждае от свободни агенти, които да изберат да приемат плана му. Тези главни агенти и възможни съюзници, според памфлета, са финансовите капиталисти и Господарите на обществения диалог, “Ума”.

Те издигат до високи постове “политици, които, в случай на неподчинение на нашите инструкции, ще бъдат съдени като престъпници или просто ще изчезнат. Ние ще организираме избори в полза на кандидати с тъмни, неизвестни петна в биографиите им. Те ще ни бъдат доверени агенти пред страх от разобличение.” За нас, съвременници на аферите Уотъргейт и Левински, това звучи много познато.

Преминаването от Етап Първи (либерализъм и свобода) към Етап Втори (тирания) става сега. Ако през 1968 година “Ню Йорк Таймс” издигна в култ Фрийдъм Райдърс (Freedom Riders), то през 2002 същият вестник подкрепи Пейтриът Акт (Patriot Act). Известен адвокат от САЩ, Алън Дершовиц (Alan Dershovitz) от Харвард, се завъртя на 180 градуса и от защитник на човешките права стана защитник на правото на измъчване. Това завъртане на 180 градуса беше предсказано от Протоколите: то е посочено като една от целите на борбата срещу старите елити.

“Аристокрацията се наслаждаваше на плодовете от труда на работниците и беше заинтересована последните да бъдат нахранени добре, да бъдат здрави и силни. Народите унищожиха аристокрацията и попаднаха в клещите на жестоки, алчни негодници и мошеници.”

Казано не толкова емоционално, новата буржоазия отстрани старите елити с подкрепата на народите, успешно подмамени с обещания за свобода и премахване на привилегиите на аристокрацията. След победата тя присвои привилегиите за себе си и се оказа че тя е толкова лоша (или дори по-лоша!) от феодалните господари. Маркс споменава това оплакване на аристокрацията в една от многобройните си добавки към Комунистическия манифест; там той го разглеждаше като несериозно, макар и частично оправдано. Но той не доживя до последните дни на Съветския съюз, за да стане свидетел на подобен процес в съветското общество. Надигащата се нова буржоазия установи контрол над обществения диалог, убеди хората да се борят с привилегиите на номенклатурата в името на равенството и свободата, а след победата тя си присвои тези привилегии, добавяйки нови към тях, и отхвърли “равенството” и “свободата” с презрение.

Протоколите предсказаха надигането на новата буржоазия, глобализаторските почитатели на Мамона, които са генетично врагове на старите елити, на духа, на религията, на обикновените хора. В продължение на много време те бяха двигател на левите, демократични движения – докато целта беше постигната – след което те се завъртяха на 180 градуса към олигарията.

Завъртането на 180 градуса беше определено количествено от действащите закони за наследяване и поземлените данъци в Англия. Докато финансовата буржоазия и Господарите на обществения диалог се бореха срещу старите управляващи класи, високите данъци подкопаваха икономическата база на властта им. След победата данъците бяха веднага намалени, което осигури стабилизирането на новите управляващи класи. Възможно е Старият ред да е имал някои предимства. Почти сигурно е, че преходът от Стария към Новия ред можеше да бъде различен, ако хората бяха раk