FOR FULL EQUALITY OF NATIVE AND ADOPTIVE PALESTINIANS

FOR One Man, One Vote

ПОБЕДАТА НА ЛЬО ПЕН - НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА СЛЕДВОЕННИЯ ВЪЗХОД НА ЕВРЕИТЕ

Израел Шамир,

Израелски журналист

24 април 2002 год.

Френският народ изпрати важна вест на света, избирайки водача на традиционалистите, Жан-Мари Льо Пен, за втория тур на президентските избори в страната.

Това не е само доказателство за общо разочарование, както писа вестник “Ню-Йорк Таймс”.

Първият тур на президентските избори във Франция съвпадна с обсадата на църквата “Рождество Христово” от израелските войски - обсада, която лишава монахините там от храна, осъществявана от войници, които хладнокръвно убиват свещеници и оскверняват земата на Христос. Израелските булдозери работят денонощно, за да прикрият масовите гробища с невинните жертви от бежанския лагер Дженин; израелски войници разрушават църкви и джамии в Наблус, стрелят по храма “Света Богородица” във Витлеем.

В същото време 150,000 евреи в Париж и другаде манифестираха в подкрепа на геноцида в Палестина!

Развявайки израелски знамена или наметнати с тях, отхвърлили и забравили френския трикольор, френските евреи маршируваха от Площада на републиката до Бастилията в Париж, крещейки на френски и иврит и разкарвайки по френските улици лозунги от типа на “Вчера Ню-Йорк, днес Ерусалим, утре – Париж!”

Днешният Ерусалим е нещастен град. Периодично се отнемат имотите на гражданите му от нееврейски произход, бруталната еврейска гранична полиция ги натиква в гета и неуморно ги тероризира. Днес Ерусалим разполага с най-модерните средства за мъчение. Там хиляди арестувани (по-точно отвлечени!) палестинци ежедневно са подлагани на електрошок, жестоки побоища и унижения. Днес Ерусалим е град, където само евреи могат да се движат свободно и да се наслаждават на плодовете на цивилизацията.

Нима днешният Ерусалим трябва да бъде модел за утрешния Париж? Не! Народът на Франция преживя окупацията на немските нацисти през Втората световна война и не желае да изпита и ужаса на юдо-нацистката окупация!

Ето го главното послание на френския гласоподавател. Трябва да благодарим на свирепата жестокост на генерал Шарон и срамната солидарност на евреите във Франция с провеждания сега геноцид в Палестина. До този момент евреите бяха разделени предвид задачите и целите им. В Палестина те създадоха отровно, свирепо, националистично и религиозно фанатично общество, основано на нацистката методика и закони. Другаде, например във Франция и Англия, те издигнаха в култ псевдо-либералната идея, изискваща разрушаване на европейските национални и културни ценности в интерес на юдео-американския дух. В Палестина те стрелят по християнските храмове; във Франция те подкопават държавността и националния дух с преднамерени и целенасочени манипулациии. Един е законът за тях - в Израел на власт са крайно десните НАЦИОНАЛИСТИ  на Шарон; друг е обаче законът за гоите - в Англия на власт е либералната левица на Тони Блеър.

Ако евреите имаха усет за мярка, то те трябваше да държат в дълбока тайна вътрешното диалектично единство на агресивния им, смазващ щурм срещу гоите. Но днес те вече са прекалено силно опиянени от успехите си, за да го правят. Духовният учител на сефарадските евреи, равинът Обадия Джоузеф, задължи евреите да прикриват въздигането си в света до момента, когато ще могат най-сетне да сринат християнските църкви в Свещената земя. Сега, когато храмът “Рождество Христово” е обсаден, те очевидно приемат, че поставеното от равина Джоузеф условие е изпълнено. В този момент евреите са обединени до степен, непозната от времето на Христос - обща воля, една цел и чувството, че се добират най-сетне до властта над света – тоест, реализира се вековното им стремление към тази власт!

Опиянението им от властта и мощта на единението им накара иначе предпазливите от тях да свалят маските и да изоставят мимикрията си. Имам страховитото усещане, че днес евреите крещят неистово в един глас - “Разпни го!”, точно както е било преди две хиляди години. Тази необичайна, непозната досега откритост и откровеност за пръв път ни дава възможност да проникнем в истинската същност на евреите и техните поддръжници.

Евреинът Рон Гросман от “Чикаго Трибюн” сподели следното с читателите си -

“Като самоопределил се хуманист би трябвало да изтръпвам от ужас само при представата за танкове, ревящи из улиците на който и да било град. Би трябвало да свеждам глава, потънал в скръб, пред телевизионните предавания за въоръжените стълкновения (по-точно, кланета!) по улиците на Витлеем и Рамала. Но един безстрастен глас нарежда - “Не ни учете и не ни проповядвайте. Не апелирайте към по-добрата част от нас.”

Обърнете внимание на местоимението в множествено число - “ние, нас”. Днес евреите не се крият повече зад полезния, но остарял похват - “Американски, френски или британски граждани от юдейска вяра”. Пред очите ни еврейството отново се възправя като единно тяло с единен ум. Не апелирайте към по-добрата част от тях, тъй като те нямат такава. Мантрата за “по-добрата част” е само още една от уловките им.

“Никой не може да изрази и представи амбициите на израелците по-ясно и по-добре от избрания от тях министър-председател, Шарон. Това не е война на Шарон-военнолюбеца, това е война на всички нас”, заявява Гидеон Леви, човек със сърце и съвест, напоследък отхвърлен от “либералния” израелски вестник “Ха’аретц”. (Преди десет години същият вестник отказа достъп до страниците си и на мен. Добре дошъл в Клуба на отхвърлените, Гидеон!) “Много трудно ще е след време да се дистанцираме от Шарон и да хвърлим само върху него последствията от войната на фона на изключителната масова подкрепа, която той получава днес от потискащо мнозинство израелци. Мобилизираните 30,000 души се отзоваха с готовност като един човек. В светлината на тази демонстрация на единомислие, Движението за отказ от военна служба в окупираните територии след 1967 година се обезсилва и губи със своите 21 арестанта в момента.”

Евреите в чужбина са почти толкова ужасяващи, колкото тези в Палестина. Професор Дейвид Д. Пърлмутер  (Рerlmutter) сподели следното с читателите на вестник “Лос Анжелис Таймс” -

“Това е само съновидение посред бял ден – но все пак!.. Ако през 1948, 1956, 1967 или 1973 години Израел беше действал поне мъничко като Третия райх, то днес израелците щяха спокойно да пазаруват, да ядат пици, да се женят и празнуват религиозните си празници. И, разбира се, евреите - а не шейховете! – щяха да притежават петрола на Залива!”

Остроумният, макар и превзет Таки от английския седмичник “Спектейтър” предложи на читателите си следното доказателство за настоящата еврейска ярост и единомислие, звучащо донякъде като анекдот -

“Точно по време на неделния обяд на Възкресение в дома ми се втурна най-богатата жена в Израел, Ирит Ландо, и се впусна в нескончаема тирада срещу Адам Шапиро* пред приятелите и семейството ми. Тя е една от дългогодишните приятелки на жена ми и беше поканена да ни гостува следобяд, но изпълнението й много ме разстрои. Напомних й, че домът ми не е територия, окупирана от Израел; че днес е Възкресение; че много добре знае как съпреживявам трагичната съдба на палестинците, а от това следва, че веднага трябва да смени темата.

Което тя стори, насочвайки огъня на бесния си гняв към пресата, която се осмелила да даде публичност на този вероотстъпник и предател, Адам Шапиро.”

Докато няколкото отцепници като Адам Шапиро и чудесната Дженифър Льовенстайн са неотклонно подлагани на все по-голяма изолация, умопомрачително мнозинство от евреите в света се стича на масови манифестации и демонстрации в подкрепа на кървавата политика на Шарон и Израел в Близкия изток. От Москва до Бруклин, от Марсилия до Хампстед евреите крещят оглушително в един глас. “НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО” обявява гордо заглавие на седмичника “Джуиш Уик”. Тази представа за една обединена, настървена да убива еврейска общност нямаше как да не стресне френския избирател, както и всеки мислещ човек по света. Льо Пен беше единственият френски политик, срещу когото евреите се изправят като стена.

Френските и западните леви трябва да си направят съответните изводи, преди да е станало прекалено късно. Многогодишното им сътрудничество с евреите се превръща в пасив за тях и определено ги поставя в неизгодно положение. Исторически тази връзка е била вероятно оправдана, но днес повече не е. Дори задушаващата хватка на евреите върху медиите не може вече да осигури на левите изборен успех. Вместо да покрепят еврейския дневен ред, левите би трябвало да се обърнат с лице към проблемите на наемния труд в страната и към все по-задълбочаващото се социално неравенство в глобален аспект. Не трябва да има емиграция, което означава, че трябва да се спре основният й създател - юдо-американската глобализация и войната на Буш и Блеър срещу Исляма.

В предстоящите избори в Англия през май, левите трябва да ритнат протежето на Майкъл Леви, Тони Блеър, и да се обърнат към традицията на Майкъл Фут.

Изборният успех на Льо Пен би могъл да означава началото на края на възхода на евреите след Втората световна война. Преобръщайки наглия лозунг на френските евреи, ние заявяваме - “Вчера Париж, днес Вашингтон, утре Ерусалим!”

Палестайн Кроникъл

Адрес:

The Palestine Chronicle,

PO Box 196,

Mountlake Terrace,

WA 98043-0196

U S A

Превод от англ. език

Превел: Благовеста Дончева